Закъсняла обич няма
След шестдесет и няколко години
ме питаш ти какво е любовта:
„Анатема” - ще възразят мнозина -
„Това е лудостта на младостта”!
Тя, че е лудост, лудост е навярно,
без образ е, пък с хиляди лица,
не пита, изненадва ни коварно –
ловец на изоставени сърца.
Едни спохожда в късните години,
преследва други, даже след смъртта,
но ако някой с нея се размине,
ще бъде по-голямата беда.
Мираж, утеха или скръб голяма –
не зная аз какво е любовта,
но знам, че закъсняла обич няма!
Повярвай, всекиму е нужна тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
