25 мар. 2019 г., 22:04

Закъсняло прозрение

2.1K 21 12

На красотата можеш ли да заприличаш...?
Оставя тя една горчивина
и песента на славеево птиче
в неясната виделина.

Оставя нечие сърце ранено -
от болката неспирно да трепти.
И неподготвено за новото си време,
сред празнотата безнадеждно да тупти...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно е.
  • Прекрасно е! И тъжно...
  • "На красотата можеш ли да заприличаш...?
    Оставя тя една горчивина
    и песента на славеево птиче
    в неясната виделина."

    Изразено невероятно, а в най-кратката форма. Поздравления!
  • Красиво и силно въздействащо! Аплодисменти!
  • А дали прозренията не са измамните пътечки в"неясната виделина".

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...