25.03.2019 г., 22:04

Закъсняло прозрение

2.1K 21 12

На красотата можеш ли да заприличаш...?
Оставя тя една горчивина
и песента на славеево птиче
в неясната виделина.

Оставя нечие сърце ранено -
от болката неспирно да трепти.
И неподготвено за новото си време,
сред празнотата безнадеждно да тупти...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно е.
  • Прекрасно е! И тъжно...
  • "На красотата можеш ли да заприличаш...?
    Оставя тя една горчивина
    и песента на славеево птиче
    в неясната виделина."

    Изразено невероятно, а в най-кратката форма. Поздравления!
  • Красиво и силно въздействащо! Аплодисменти!
  • А дали прозренията не са измамните пътечки в"неясната виделина".

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...