vega666 (Младен Мисана)
1691 14416
25.03.2019 г., 22:04 ч.

Закъсняло прозрение 

  Поезия
1774 20 13

На красотата можеш ли да заприличаш...?
Оставя тя една горчивина
и песента на славеево птиче
в неясната виделина.

Оставя нечие сърце ранено -
от болката неспирно да трепти.
И неподготвено за новото си време,
сред празнотата безнадеждно да тупти...

 

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно е.
  • Прекрасно е! И тъжно...
  • "На красотата можеш ли да заприличаш...?
    Оставя тя една горчивина
    и песента на славеево птиче
    в неясната виделина."

    Изразено невероятно, а в най-кратката форма. Поздравления!
  • Красиво и силно въздействащо! Аплодисменти!
  • А дали прозренията не са измамните пътечки в"неясната виделина".
  • Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!
  • Красотата има няколко лица и щастливи са тези, които могат да разпознаят онази, истинската, смирила себе си някъде дълбоко в душата! Поздрав, Младене!
  • Да. Красотата, естествената красота е идеал. Малко са надарените с нея... И не едно сърце от нея е ранено от невъзможността да я достигне
    Поздравления, Младене!
  • Прозренията са плод на мъдростта, но винаги ни правят тъжни. Повече усмивки ти желая, Младене!
  • Една нежна душа е сътворила този стих! Поздравления, Младене!
  • Различен от приетото и стандарта, и тази сутрин ме ококори... Ще мисля върху внушението ти днес и ще ти пиша пак...
  • Красота- оставяща празнота, наранено сърце, неясна виделина, празнота и безнадежност....не е закъсняло прозрението ти Младене! Поздрави за стиха.
  • Сърце, докоснато от красотата, ранено от красотата! Много нежен стих!
Предложения
: ??:??