25.03.2019 г., 22:04

Закъсняло прозрение

2.1K 21 12

На красотата можеш ли да заприличаш...?
Оставя тя една горчивина
и песента на славеево птиче
в неясната виделина.

Оставя нечие сърце ранено -
от болката неспирно да трепти.
И неподготвено за новото си време,
сред празнотата безнадеждно да тупти...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно е.
  • Прекрасно е! И тъжно...
  • "На красотата можеш ли да заприличаш...?
    Оставя тя една горчивина
    и песента на славеево птиче
    в неясната виделина."

    Изразено невероятно, а в най-кратката форма. Поздравления!
  • Красиво и силно въздействащо! Аплодисменти!
  • А дали прозренията не са измамните пътечки в"неясната виделина".

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...