20 мар. 2014 г., 11:54

Закъсняло стихотворение на тема "рециклиране"

518 0 4

да
нещата се връщат
но пак са си същите
пак напъпила пролет
пак почистваме къщите
предвеликденски
хвърляме
спомени зимните
и нахлузваме цветни обувки
и гривните
от лъчите златисти
забравяме
или не - просто сгъваме
акуратно поставяме
в гардероба палта
със които се криехме
като мечки от сън се пробуждаме
крива е
от блестене в очите ни
още усмивката
и забравяме 
как ще прорасне тръстиката
как отново ще втурне
в душите ни лятото
после есен и зима
изглеждат ни кратки
сега

преди месец обаче
бе тегаво някак си
колко лесно забравяме
колко лесно подскачаме
от листо на листо
от проблем на проблема
не усещаме колко
по дребните теми
се разпалваме лудо
а важното губим
рециклирани в своите
нови заблуди

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...