20.03.2014 г., 11:54

Закъсняло стихотворение на тема "рециклиране"

509 0 4

да
нещата се връщат
но пак са си същите
пак напъпила пролет
пак почистваме къщите
предвеликденски
хвърляме
спомени зимните
и нахлузваме цветни обувки
и гривните
от лъчите златисти
забравяме
или не - просто сгъваме
акуратно поставяме
в гардероба палта
със които се криехме
като мечки от сън се пробуждаме
крива е
от блестене в очите ни
още усмивката
и забравяме 
как ще прорасне тръстиката
как отново ще втурне
в душите ни лятото
после есен и зима
изглеждат ни кратки
сега

преди месец обаче
бе тегаво някак си
колко лесно забравяме
колко лесно подскачаме
от листо на листо
от проблем на проблема
не усещаме колко
по дребните теми
се разпалваме лудо
а важното губим
рециклирани в своите
нови заблуди

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...