20.03.2014 г., 11:54

Закъсняло стихотворение на тема "рециклиране"

515 0 4

да
нещата се връщат
но пак са си същите
пак напъпила пролет
пак почистваме къщите
предвеликденски
хвърляме
спомени зимните
и нахлузваме цветни обувки
и гривните
от лъчите златисти
забравяме
или не - просто сгъваме
акуратно поставяме
в гардероба палта
със които се криехме
като мечки от сън се пробуждаме
крива е
от блестене в очите ни
още усмивката
и забравяме 
как ще прорасне тръстиката
как отново ще втурне
в душите ни лятото
после есен и зима
изглеждат ни кратки
сега

преди месец обаче
бе тегаво някак си
колко лесно забравяме
колко лесно подскачаме
от листо на листо
от проблем на проблема
не усещаме колко
по дребните теми
се разпалваме лудо
а важното губим
рециклирани в своите
нови заблуди

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...