Жълтее като злато палещият пясък
и дюните с изсъхнали тръстики...
Синеещи с примамлив блясък,
вълните разлудувани се скитат.
В гонитба яростна се мръщят
чайките, летящи из простора.
Рибарите от улов се завръщат,
вървят, усмихват се и спорят.
Водата бавно-бавно се процежда
от мрежите, простряни на земята.
Клиенти рибата оглеждат,
която в лодките безпомощно се мята.
Разстила пелерината си мракът
и тихо шепне трепетният мир...
На сутринта рибарите не чакат,
завръщат се в синеещата шир.
© Димитър Станчев Все права защищены