20 янв. 2008 г., 14:23

Залез

853 0 20

Жълтее като злато палещият пясък

и дюните с изсъхнали тръстики...

 

Синеещи с примамлив блясък,

вълните разлудувани се скитат.

 

В гонитба яростна се мръщят

чайките, летящи из простора.

 

Рибарите от улов се завръщат,

вървят, усмихват се и спорят.

 

Водата бавно-бавно се процежда

от мрежите, простряни на земята.

 

Клиенти рибата оглеждат,

която в лодките безпомощно се мята.

 

Разстила пелерината си мракът

и тихо шепне трепетният мир...

 

На сутринта рибарите не чакат,

завръщат се в синеещата шир.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...