20.01.2008 г., 14:23

Залез

850 0 20

Жълтее като злато палещият пясък

и дюните с изсъхнали тръстики...

 

Синеещи с примамлив блясък,

вълните разлудувани се скитат.

 

В гонитба яростна се мръщят

чайките, летящи из простора.

 

Рибарите от улов се завръщат,

вървят, усмихват се и спорят.

 

Водата бавно-бавно се процежда

от мрежите, простряни на земята.

 

Клиенти рибата оглеждат,

която в лодките безпомощно се мята.

 

Разстила пелерината си мракът

и тихо шепне трепетният мир...

 

На сутринта рибарите не чакат,

завръщат се в синеещата шир.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...