20 ene 2008, 14:23

Залез

852 0 20

Жълтее като злато палещият пясък

и дюните с изсъхнали тръстики...

 

Синеещи с примамлив блясък,

вълните разлудувани се скитат.

 

В гонитба яростна се мръщят

чайките, летящи из простора.

 

Рибарите от улов се завръщат,

вървят, усмихват се и спорят.

 

Водата бавно-бавно се процежда

от мрежите, простряни на земята.

 

Клиенти рибата оглеждат,

която в лодките безпомощно се мята.

 

Разстила пелерината си мракът

и тихо шепне трепетният мир...

 

На сутринта рибарите не чакат,

завръщат се в синеещата шир.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....