20 ene 2008, 14:23

Залез 

  Poesía » Del paisaje
682 0 20

Жълтее като злато палещият пясък

и дюните с изсъхнали тръстики...

 

Синеещи с примамлив блясък,

вълните разлудувани се скитат.

 

В гонитба яростна се мръщят

чайките, летящи из простора.

 

Рибарите от улов се завръщат,

вървят, усмихват се и спорят.

 

Водата бавно-бавно се процежда

от мрежите, простряни на земята.

 

Клиенти рибата оглеждат,

която в лодките безпомощно се мята.

 

Разстила пелерината си мракът

и тихо шепне трепетният мир...

 

На сутринта рибарите не чакат,

завръщат се в синеещата шир.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??