Залез

7 авг. 2012 г., 22:20

Поэзия » Пейзажная

591 0 2

Денят бавно си отива вече,

последните лъчи със земята се сбогуват,

слънцето умислено поема надалече,

цветовете бурно в огнена заря пируват.

Прощален поздрав на сладкогласен славей,

нежен зов на тръпнещата за покой земя,

ветрецът летен милва с нежен повей

и спуска своя тъмен плащ нощта.

Земята и небето за последен път се сливат,

вечерта е тъй омайна и загадъчна,

с песента си щурците неусетно ни приспиват,

песен вълшебна и толкова опияняваща.