Залеза сияен се оглежда в стръкчето трева,
върху полето се излегна, разстла се в красота.
С него и в душите бавно слезе,
безмълвна мъдрост, тишина.
В очите Бог прогледна към майката Земя.
Творец, магьосник и вълшебник,
облечен в многообразни форми и слова
В мед превръща дните на човека, но понякога и в тъга.
Залезът издърпва воала
в умовете и страстта.
Воал от илюзии обвито,
проглежда нов поглед в реалността сега. ...