Залеза сияен се оглежда в стръкчето трева,

върху полето се излегна, разстла се в красота.

С него и в душите бавно слезе,

безмълвна мъдрост, тишина.

В очите Бог прогледна към майката Земя.

Творец, магьосник и вълшебник,

облечен в многообразни форми и слова

В мед превръща дните на човека, но понякога и в тъга.

Залезът издърпва воала

в умовете и страстта.

Воал от илюзии обвито,

проглежда нов поглед в реалността сега.

Когато си отивам и залязвам със сияйното кълбо

Ще се питам, оставям ли следа?

Красота разстилам ли върху полета,

оглеждам ли се в стръкчето трева?

Но Бог ще ме прекъсне

с думи от покой и светлина.

Че всички оставяме следа,

че всички сме деца на таз Земя.