22 апр. 2010 г., 16:05

Залез 

  Поэзия » Пейзажная
5.0 / 4
1693 0 4

Залез

 

Седя на пейката позната,

седя сама със самотата,

седя и гледам залеза в гората,

окъпани дървета в жарка красота.

На кого да ги покажа...

Птиците събират се на групи,

като другарчета в училище - по две,

нима и те ще са самотни,

ако нямаха криле.

Подсмихват ми се всички локвички,

озъбени между паважа,

врабчетата се плискат мокрички;

и те щастливи са - ще кажат.

Две схлупени къщурки

загасват свойте светлини,

колко мънички са в градските окови,

колко малки в моите очи.

Във гората времето е спряло,

за да продължи животът да върви.

Ако бях една от тях,

бих ли оцеляла?

Хората са толкова сами...

 

© Триб Трибс Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения