Donka900 (Триб Трибс)
37 472
Apr 22, 2010, 4:05 PM

Залез 

  Poetry » Landscape
1691 0 4

Залез

 

Седя на пейката позната,

седя сама със самотата,

седя и гледам залеза в гората,

окъпани дървета в жарка красота.

На кого да ги покажа...

Птиците събират се на групи,

като другарчета в училище - по две,

нима и те ще са самотни,

ако нямаха криле.

Подсмихват ми се всички локвички,

озъбени между паважа,

врабчетата се плискат мокрички;

и те щастливи са - ще кажат.

Две схлупени къщурки

загасват свойте светлини,

колко мънички са в градските окови,

колко малки в моите очи.

Във гората времето е спряло,

за да продължи животът да върви.

Ако бях една от тях,

бих ли оцеляла?

Хората са толкова сами...

 

© Триб Трибс All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??