Залез
Залез
Седя на пейката позната,
седя сама със самотата,
седя и гледам залеза в гората,
окъпани дървета в жарка красота.
На кого да ги покажа...
Птиците събират се на групи,
като другарчета в училище - по две,
нима и те ще са самотни,
ако нямаха криле.
Подсмихват ми се всички локвички,
озъбени между паважа,
врабчетата се плискат мокрички;
и те щастливи са - ще кажат.
Две схлупени къщурки
загасват свойте светлини,
колко мънички са в градските окови,
колко малки в моите очи.
Във гората времето е спряло,
за да продължи животът да върви.
Ако бях една от тях,
бих ли оцеляла?
Хората са толкова сами...
© Триб Трибс All rights reserved.
