Залез
Залез
Седя на пейката позната,
седя сама със самотата,
седя и гледам залеза в гората,
окъпани дървета в жарка красота.
На кого да ги покажа...
Птиците събират се на групи,
като другарчета в училище - по две,
нима и те ще са самотни,
ако нямаха криле.
Подсмихват ми се всички локвички,
озъбени между паважа,
врабчетата се плискат мокрички;
и те щастливи са - ще кажат.
Две схлупени къщурки
загасват свойте светлини,
колко мънички са в градските окови,
колко малки в моите очи.
Във гората времето е спряло,
за да продължи животът да върви.
Ако бях една от тях,
бих ли оцеляла?
Хората са толкова сами...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Триб Трибс Всички права запазени
