12 февр. 2015 г., 18:03

Залез на морето

659 0 0

Залез на морето

 



В морето бавно  погледът се носи...
Тъмнее вече морската вода...
Ситнят към  къщи стъпалата боси.
Отиват да се срещнат със  нощта...

Небето е рубинено червено...
Изцеждат се от Залеза лъчи.
След блясъците гледам уморено.
Душата ми неистово мълчи!

Не знам защо, но туй ме натъжава...
О, аз не съм аскет и богослов!
В душата ми неизживяното остава.
Аз чакам Романтичната любов!

Болезнено  аз чувствам  Самотата!
Аз търся орбита, да за кръжа...
И да тикова в себе си два Свята
и като мъж до край да издържа.

Макар че съм на прага на Живота
и търся свойто място във Света;
и с много труд превземам всяка кота,
аз с две ръце очаквам Любовта!...

От Самотата си се натъжавам!...
За туй, че още не съм срещнал Любовта!...
От мене вземат! И на други дават!
Несправедлив, за мене, е Света!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...