12 нояб. 2008 г., 09:06

Залез с цвят на кехлибар...♥

1.1K 0 5
Ще си отида като лятото -
топла, нежна, но за кратко.
Ще оставя парещ спомен в теб
за устните, за косите ми от злато.

Ще поискаш пак да се повторят
безсънните, с аромат на рози, вечери.
Ще усещаш дълго кожата ми пареща
и ще чуваш в съня си морето.

През балдахиново крехки решетки
ще оставям да бяга душата ти,
за да се връща отново при мен,
за да заспива разнежено до моята.

Ще ти позволя да ме гориш бавно,
с устни да докосваш жадното ми тяло.
Залезът в очите ти с цвят на амбър ще заспива
и уморено ръката ти до моята ще спира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • След като погледнах профила ти мога да кажа, че мнението ти е не скромно, а по-скоро неадекватно. Нека видим все пак с какво толкова можеш да се похвалиш, и тогава имай смелостта да критикуваш. В интерес на истината за мен всеки един стих има потенциала да разтърси, когато е свързан с реална човешка история или емоция.
  • съгласна съм с Диди - стихотворението ти поражда красота, то самото е красота! прегръдки!
  • Поздравче!
  • Харесвам стихотворенията, който пораждат във въображението ми картина. Твоето е красиво.
  • Много е хубаво!
    Поздрав от мен!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...