Залез в есенно жълто
ЗАЛЕЗ В ЕСЕННО ЖЪЛТО
Денят си тръгва без да бърза по небето
и нощен вятър роши жълти и мъгливи,
увиснали по клоните на старите дървета,
далечни облаци – космати лъвски гриви.
Върху ръба на здрача лъч от злато свети
с едно усещане за дъжд, за хладна влага;
на този залез есенен по кадифето
невидима сълза дъждовна тихо ляга.
В безвремието между светлото и тъмнината
по пергамента хиацинтов на небето горе
чертае странни писмена далечно ято,
разполовило по диагонал простора.
О, тези есенни ята!
От сутрин рано
щурмува птичият безброй зората синя –
прелитат щъркели, гребат в небето пеликани
и пада лястовичи дъжд на тъмни клинове.
Кипи небето, сребърната пяна свети
на есента под облачните вежди сиви,
политат къщите, издигат се дърветата,
летят поляните сред орехови гриви;
Самият свят е ято жерави пред полет,
последно лястовиче ято върху жиците –
летят в небето над земята странно гола
ята дървета, китки тъмни птици...
И тъй, додето месецът в небето се огледа,
додето залез хладен слезе над земята,
додето вперят къщните прозорци късогледо
студени жълти погледи към тъмнината;
додето хладен дъждът накваси в ритъм песенен
с обилна влага залезното кадифе незримо,
и този свят заспи настръхнал в мрака есенен
и се събуди утре в шепите на зимата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Чернев Все права защищены
