На фона на залязващото слънце
рисувам знойно лято... и сърца.
Дано да виждаш скритото послание
в боите на паното ми... И любовта.
Но не онази, пятата с китарите
и не писателската благодатна муза,
а чакащата, зъзнеща по гарите,
която в слизащите се препъва гузно.
И не онази, дето се преструва
на силна, жива, топла и красива,
а всъщност гние и блата сънува.
И бавно, безнаказано убива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.