Залезно
На фона на залязващото слънце
рисувам знойно лято... и сърца.
Дано да виждаш скритото послание
в боите на паното ми... И любовта.
Но не онази, пятата с китарите
и не писателската благодатна муза,
а чакащата, зъзнеща по гарите,
която в слизащите се препъва гузно.
И не онази, дето се преструва
на силна, жива, топла и красива,
а всъщност гние и блата сънува.
И бавно, безнаказано убива.
Че всеки може да откъсне цвете
и всеки може да "свали" звездите,
но колко пазят в ласкавите шепи
един съдбовен допир! И се питам
защо условностите "ако", "ама"
и недоверието, впримчващо душите,
чертаят пътя, лъскаво-измамен?
Това не са ли "чувства", но превити.
Кому са нужни? Празното "обичам"
лети в небето и щастливо грачи.
Какво е щастието? То е лично,
по-лична е любовната тъга обаче!
Познах и двете, радост - болка,
едва когато срещнах щедростта ти.
Какво ти дадох? Колко-толкова...
Прости! Света получих. Без остатък.
© Таня Донова All rights reserved.
Изобщо все повече те харесвам 
