27 апр. 2012 г., 22:06

Залезът на едно приятелство 

  Поэзия » Гражданская
879 0 5
Двете с теб играехме като деца,
не пускаше никога моята ръка!
Тичахме, смеехме се, беряхме цветя -
шарена беше след дъжд нашата дъга!
....
Пораснали, споделяхме си дните,
бяхме истински, открити!
Усмивките не слизаха от уморените ни лица,
нищо, че вече не бяхме деца!
При мен идваше, когато те болеше,
при мен идваше и сърцето ми търпеше:
твоите болки, тревоги и рани! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветослава Младенова Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...

Ещё произведения »