Залезът на едно приятелство
1.1K
0
5
Двете с теб играехме като деца,
не пускаше никога моята ръка!
Тичахме, смеехме се, беряхме цветя -
шарена беше след дъжд нашата дъга!
....
Пораснали, споделяхме си дните,
бяхме истински, открити!
Усмивките не слизаха от уморените ни лица,
нищо, че вече не бяхме деца!
При мен идваше, когато те болеше,
при мен идваше и сърцето ми търпеше:
твоите болки, тревоги и рани!
Не бяхме вече деца,
но за мен остана, като сестра...
Минаваха ден-два-три...
Споделяше, но все по-малко ти!
Времето от мен те отдалечи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветослава Младенова Всички права запазени
