Момичето... (Стеси)
1 239

27 янв. 2008 г., 11:02

Залезът над пустия град...

Поэзия » Философская

733 0 0

Сега светът свали гарда,

пречупи се пред мощта

на толкова скрити страхове...

Те никога не са чувствали,

зад усмивките си нямаха сърце.

Вече няма ли какво да си кажем?...

Явно остава само да вървим,

колкото и трънлив да е пътят,

колкото и тайно да скърбим.

За последен път, наблюдавайки

красивия залез на онази скала

и никога същите няма да бъдем...

изоставяйки самотен града.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬