Момичето... (Стеси)
1 239

27 янв. 2008 г., 11:02

Залезът над пустия град...

Поэзия » Философская

738 0 0

Сега светът свали гарда,

пречупи се пред мощта

на толкова скрити страхове...

Те никога не са чувствали,

зад усмивките си нямаха сърце.

Вече няма ли какво да си кажем?...

Явно остава само да вървим,

колкото и трънлив да е пътят,

колкото и тайно да скърбим.

За последен път, наблюдавайки

красивия залез на онази скала

и никога същите няма да бъдем...

изоставяйки самотен града.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬