бялатишина
136 124
25 июн. 2017 г., 14:26

Заливи 

  Поэзия » Другая
442 3 5

След бурите се много изморих. 
Тъй дълго ме подмятаха пристанища. 
Сега омеквам в ниските вълни. 
И утаявам себе си на пясъка. 

 

След бурите остава тиха нощ 
под вечния спектакъл на звездите. 
Очи закривам с бялото крило. 
Перата му потрепват от въздишката. 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В краткия ти разказ има много съдържание,Янче!Излъчва спокойствието от затишието....Хареса ми!
  • Вие ме радвате! Благодаря.
  • Радостна съм, че се запознах с поезията ти! Красиво стихотворение!
  • "След бурите остава тиха нощ
    под вечния спектакъл на звездите.
    Очи закривам с бялото крило.
    Перата му потрепват от въздишката."
    Поздравления за хубавия стих!
  • Много нежни, изящни стихове! Браво, Янче!
Предложения
: ??:??