25 июн. 2017 г., 14:26
Заливи
След бурите се много изморих.
Тъй дълго ме подмятаха пристанища.
Сега омеквам в ниските вълни.
И утаявам себе си на пясъка.
След бурите остава тиха нощ
под вечния спектакъл на звездите.
Очи закривам с бялото крило.
Перата му потрепват от въздишката.
Тъй дълго ме подмятаха пристанища.
Сега омеквам в ниските вълни.
И утаявам себе си на пясъка.
След бурите остава тиха нощ
под вечния спектакъл на звездите.
Очи закривам с бялото крило.
Перата му потрепват от въздишката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
