25 июн. 2017 г., 14:26

Заливи

Поэзия » Другая

605 3 5

След бурите се много изморих.
Тъй дълго ме подмятаха пристанища.
Сега омеквам в ниските вълни.
И утаявам себе си на пясъка.

След бурите остава тиха нощ
под вечния спектакъл на звездите.
Очи закривам с бялото крило.
Перата му потрепват от въздишката.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Иржи (Ирина Филипова)

В краткия ти разказ има много съдържание,Янче!Излъчва спокойствието от затишието....Хареса ми!

2017-06-28T19:52:32+03:00
бялатишина

Вие ме радвате! Благодаря.

2017-06-28T19:07:53+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Радостна съм, че се запознах с поезията ти! Красиво стихотворение!

2017-06-28T16:25:41+03:00
Izumrudkata (Катя)

"След бурите остава тиха нощ
под вечния спектакъл на звездите.
Очи закривам с бялото крило.
Перата му потрепват от въздишката."
Поздравления за хубавия стих!

2017-06-25T21:50:46+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Много нежни, изящни стихове! Браво, Янче!

2017-06-25T21:08:34+03:00