16 апр. 2006 г., 23:15

Залог 

  Поэзия
704 0 6

 

 

Когато  си  на  кръстопът  и  много  те  боли,

когато  в  тиня  дави  се  душата,

когато  ти  е  тъжно  и  твоето  чело  гори,

вземи  писмата  ми, седни  и  бавно  ги  чети.

 

Ще  бъда  там, но  само  мойта  сянка,

ще  чуеш  моя  шепот  как  пламти.

И  ще  превърна  болката  ти  в  сладка  дрямка,

Тъгата  в  миг  ще  се  изпепели.

 

Ще  седна  тихичко  до  тебе

и  нежно  ще  се  слея  с  твойта  тишина,

а  после  тихичко  ще  ти  попея,

една  прекрасна  песничка  за  любовта.

 

С  любов  тъгата  ти  ще  я  обгърна,

ще  стопля  твоето  измъчено  сърце.

И  радостта  ти - ще  я  върна,

с  порива  на  мъничко  дете.
 

© Марин Донев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • С много нежност тъгата ще обгърна,

    ще стопля твоето измъчено сърце.

    И радостта ти пак(аз) ще върна,

    с наивността на мъничко дете.

    Марио, спря ли да пишеш,отдавна не си публикувал...
  • Поздравления, много е добро! "Има ли мисъл, има ли чувство, само така се създава изкуство"!!!
  • Нежен и красив стих!Поздрав!
  • Красиво стихотворение,преливащо от нежност и любов...
    Поздрав!Много ми харесва!
  • "И ще превърна болката ти в сладка дрямка,
    Тъгата в миг ще се изпепели."
    И аз имам нужда от това.Много ми харесва ,сякаш за мен е писан този стих!
    Отново поздравления!


  • Просто супер!
Предложения
: ??:??