Apr 16, 2006, 11:15 PM

Залог 

  Poetry
816 0 6
Когато си на кръстопът и много те боли,
когато в тиня дави се душата,
когато ти е тъжно и твоето чело гори,
вземи писмата ми, седни и бавно ги чети.
Ще бъда там, но само мойта сянка,
ще чуеш моя шепот как пламти.
И ще превърна болката ти в сладка дрямка,
Тъгата в миг ще се изпепели.
Ще седна тихичко до тебе
и нежно ще се слея с твойта тишина,
а после тихичко ще ти попея,
една прекрасна песничка за любовта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Донев All rights reserved.

Random works
: ??:??