14 февр. 2010 г., 16:37

Залог, продажба или щастие

1K 0 1

Как искам да продам сълзите си,

на някого без чувства,

на някой, на когото биха били нужни.

За миг да ги заложа в някоя заложна къща

и усмивка да наложа на устните си тъй красиви.

За малко радост да усетя,

за мъничко да съм щастлива,

че от този свят като си ида,

“Що е щастие?” да съм разбрала.

И искам ти да ме запомниш с тая усмивка еднодневка,

макар за кратичко при мене тя да бе отседнала,

а не като разплакано хлапе,

наранено от безкористен човек.

Сълзите ми са много и ако можех аз да ги продам,

досега богата да съм станала и много над това.

Но уви, те нищичко не струват,

само болка и тъга,

която аз ще нося,

надявам се не, докато умра,

защото ще дойдеш ти

и ще спреш сълзите ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...