Как искам да продам сълзите си,

на някого без чувства,

на някой, на когото биха били нужни.

За миг да ги заложа в някоя заложна къща

и усмивка да наложа на устните си тъй красиви.

За малко радост да усетя,

за мъничко да съм щастлива,

че от този свят като си ида,

“Що е щастие?” да съм разбрала.

И искам ти да ме запомниш с тая усмивка еднодневка,

макар за кратичко при мене тя да бе отседнала,

а не като разплакано хлапе,

наранено от безкористен човек.

Сълзите ми са много и ако можех аз да ги продам,

досега богата да съм станала и много над това.

Но уви, те нищичко не струват,

само болка и тъга,

която аз ще нося,

надявам се не, докато умра,

защото ще дойдеш ти

и ще спреш сълзите ми...