25 янв. 2011 г., 17:51

Замечтано...

3.3K 0 51

вдъхновено от:

http://www.vbox7.com/play:16278f87

и не само...

 

реших да си дам нещо като творческа почивка... понаписах доста... доста и коментирах (за някои дори прекалено)...

 

досега винаги съм се връщал...

 

успех на всички...

 

:)



И колкото да казват, че сме луди,

на дрейф и сред измислено Море,

след думите ни - облак пеперуден,

че вдигали се Чувствата в протест,

 

аз винаги ще вярвам, че Мечтател,

е всъщност псевдонима на... Човек,

а този полет духом - е съзнателен,

пречистващ ни до бялото, копнеж!

 

Все искаме! За себе си - за други,

не даваме... пък чуждото крадем,

Животът ни отказва да прокудим,

пороците! Привързва ни - с въже

 

към каменния стълб - на Егоизма,

сред дебрите на Злобата, Страхът!

Ний често не успяваме да стигнем

... тъй дълъг е спасителният Път!   

-----------------------------

Но ето, че притичват се Мечтите,

разпалват се в сърцата ни искри,

възкръснали Желания връхлитат

и в миг Светът - отново е красив!

-----------------------------

И може би, щом някога... опиша,

в стих – чужда, или моя си Душа,

ще мога Самотата да не вдишвам,

заменям я с парченце от... Мечта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С благодарност за споделянето!
    Поздрави на всички!
  • ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
    няма нужда от думи...
  • Не просто харесах, взе ми дъха!

    И може би, щом някога... опиша,
    в стих – чужда, или моя си Душа,
    ще мога Самотата да не вдишвам,
    заменям я с парченце от... Мечта!

    !!!
  • А,казват,ангелите долитали при мисълта за липса само...Дали е така?
  • Уникално! Поздрави, дано творческата ти почивка не е прекалено дълга...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...