27 мая 2007 г., 09:40

Замина си деня

618 0 0
Ненадейно изтля и стопи се
като сянка зад пъстри зеници,
сякаш в струна небесна опънал
на дъгата юздите дъждовни,
този ден
и едва ли ще помня,
как несресан и сам си отива,
крак провлачил по билото сиво -
странен просяк, в джобове протрити,
за минута отсрочка пред края
трийсет сребърни гроша е скътал,
на здрачаване,
точно когато
в тихо ложе полягат тревите,
камъкът е само зрънце пясък,
изтекло през насечените длани
на онемял щурец...
Безмълвно,
без душа,
насред пейзажа
изтля и ненадейно се стопи,
замина си денят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...