27 мая 2007 г., 09:40

Замина си деня

615 0 0
Ненадейно изтля и стопи се
като сянка зад пъстри зеници,
сякаш в струна небесна опънал
на дъгата юздите дъждовни,
този ден
и едва ли ще помня,
как несресан и сам си отива,
крак провлачил по билото сиво -
странен просяк, в джобове протрити,
за минута отсрочка пред края
трийсет сребърни гроша е скътал,
на здрачаване,
точно когато
в тихо ложе полягат тревите,
камъкът е само зрънце пясък,
изтекло през насечените длани
на онемял щурец...
Безмълвно,
без душа,
насред пейзажа
изтля и ненадейно се стопи,
замина си денят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...