Замира тишината бавно в здрача
Замира тишината бавно в здрача
от тропотът на конските копита.
И спира умореният си кон ездачът
да вдиша светлината на звездите,
да отпочине сред тъгата на саваната,
да събере отново сили за галопа,
че в утрешния ден внезапно хванат
ще бяга под юздите на живота.
Замира тишината бавно в здрача,
умората присвива рамене,
сънуват нещо конят и ездачът,
усмихват се, каквото и да е....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Костадинова Все права защищены
Поздравления.
