Замисляш ли се?
Не се ли умори от всички пошли
преструвки, псевдо-чувства и игри?
От хилядите пропилени нощи
във оргии пиянски до зори?
За тебе обичта е непонятна
(любов не са случайните оргазми)
и е заблуда тръпката приятна
от лицемерие в прегръдки празни.
Когато сутрин се събуждаш с болка,
виниш употребеното си тяло.
Понякога замисляш ли се колко
са бурените - вътре избуяли?
А времето е относително понятие,
душата ти когато се лекува.
И мъките от всичките разпятия
пред нейното страдание не струват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
Наистина прекрасно и... силно въздействащо! Изтръпнах, когато го прочетох и пак ще го прочета!