Замлъквам

1 нояб. 2011 г., 11:59

Поэзия » Любовная

633 0 7

Замлъквам...

Нека моето мълчание да те наказва.

Разнищени влакната на душата -

излизат от разгърдената пазва...

И тя - сиротна е горката...

Замлъквам... Нека ти попее друга.

По гърлото полепна пепел суха

от чувствата, във мене изгорели.

И тук-таме се воплите ми чуха

сега... Часовниците в мен са спрели.

Единственото ми сърце проскърцва нямо.

Замлъкнала съм...Чакам си куршума.

Едното си око гримирах само

и вече не разбирам всяка дума...

Гримираната клепка ще покапе,

сълзата черна в мене ще попива,

но няма друг езика ми да хапе...

Аз млъкнах, 'щото спрях да съм щастлива.

Все тая ми е... Ще просъскаш - "Кучка",

то, моето мълчание, ще ти разкаже...

От гърлото ми пада твърда бучка.

Не, камък е! И той ще те накаже...