Nov 1, 2011, 11:59 AM

Замлъквам

  Poetry » Love
883 0 7

Замлъквам...

Нека моето мълчание да те наказва.

Разнищени влакната на душата -

излизат от разгърдената пазва...

И тя - сиротна е горката...

Замлъквам... Нека ти попее друга.

По гърлото полепна пепел суха

от чувствата, във мене изгорели.

И тук-таме се воплите ми чуха

сега... Часовниците в мен са спрели.

Единственото ми сърце проскърцва нямо.

Замлъкнала съм...Чакам си куршума.

Едното си око гримирах само

и вече не разбирам всяка дума...

Гримираната клепка ще покапе,

сълзата черна в мене ще попива,

но няма друг езика ми да хапе...

Аз млъкнах, 'щото спрях да съм щастлива.

Все тая ми е... Ще просъскаш - "Кучка",

то, моето мълчание, ще ти разкаже...

От гърлото ми пада твърда бучка.

Не, камък е! И той ще те накаже...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...