Замлъквам
Замлъквам...
Нека моето мълчание да те наказва.
Разнищени влакната на душата -
излизат от разгърдената пазва...
И тя - сиротна е горката...
Замлъквам... Нека ти попее друга.
По гърлото полепна пепел суха
от чувствата, във мене изгорели.
И тук-таме се воплите ми чуха
сега... Часовниците в мен са спрели.
Единственото ми сърце проскърцва нямо.
Замлъкнала съм...Чакам си куршума.
Едното си око гримирах само
и вече не разбирам всяка дума...
Гримираната клепка ще покапе,
сълзата черна в мене ще попива,
но няма друг езика ми да хапе...
Аз млъкнах, 'щото спрях да съм щастлива.
Все тая ми е... Ще просъскаш - "Кучка",
то, моето мълчание, ще ти разкаже...
От гърлото ми пада твърда бучка.
Не, камък е! И той ще те накаже...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
