3 мая 2011 г., 19:20

Замразени сънища 

  Поэзия » Другая
669 0 2
Виждаш ли гаснещи звезди?
Утрото ги обира, минавайки към залеза.
Не знаеш колко боли, сбогувайки се с изгрева,
за който копнееш, а никога не можеш да имаш.
Мечтата по слънцето идва след края
като начало, което няма да познаеш.
Гаснещи звезди...
Нощта си отива. Луната – царица небесна,
свитата събира. До новия цикъл.
Нощта се прибира...
Подгонва закъснели сънища.
Пъпната им връв отрязва и оставя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Все права защищены

Предложения
: ??:??