3.05.2011 г., 19:20 ч.

Замразени сънища 

  Поезия » Друга
679 0 2
Виждаш ли гаснещи звезди?
Утрото ги обира, минавайки към залеза.
Не знаеш колко боли, сбогувайки се с изгрева,
за който копнееш, а никога не можеш да имаш.
Мечтата по слънцето идва след края
като начало, което няма да познаеш.
Гаснещи звезди...
Нощта си отива. Луната – царица небесна,
свитата събира. До новия цикъл.
Нощта се прибира...
Подгонва закъснели сънища.
Пъпната им връв отрязва и оставя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??