19 мая 2008 г., 07:20

Замъкът 

  Поэзия
882 0 13
Кавалерът даде заповед: "Отваряй!"
И портата отвори се за миг.
И с поглед строг под шлема ме накара
да докосна тези каменни стени
на замъка внушителен, прекрасен.
Замъкът на моето сърце.
Където със болезнена гримаса
греех две премръзнали ръце.
Трудно пусках хора в мойта крепост,
не приемах непознати в своя дом.
И как е странно, колко е нелепо -
че точно аз предрекох му разгром. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Все права защищены

Предложения
: ??:??