Замъкът
Кавалерът даде заповед: "Отваряй!"
И портата отвори се за миг.
И с поглед строг под шлема ме накара
да докосна тези каменни стени
на замъка внушителен, прекрасен.
Замъкът на моето сърце.
Където със болезнена гримаса
греех две премръзнали ръце.
Трудно пусках хора в мойта крепост,
не приемах непознати в своя дом.
И как е странно, колко е нелепо -
че точно аз предрекох му разгром.
С огън нощем стреляха по него,
стрели забиваха се в твърдите стени.
Но нито студ, но нито в жега,
някой враг успя да ме рани.
Мина месец - минаха години -
на топло и на сигурно живях.
Но на мене ми омръзна таз камина,
която цял живот ме гря.
Сбогувах се със всичко мило, родно.
Сбогувах се със целия си свят.
В главата се въртяха епизоди.
Но бях решил самотен да вървя.
И кавалерът даде заповед: "Отваряй!"
Сърцето ми отвори се за миг.
Аз тръгнах си. Но тази крепост стара,
И портата отвори се за миг.
И с поглед строг под шлема ме накара
да докосна тези каменни стени
на замъка внушителен, прекрасен.
Замъкът на моето сърце.
Където със болезнена гримаса
греех две премръзнали ръце.
Трудно пусках хора в мойта крепост,
не приемах непознати в своя дом.
И как е странно, колко е нелепо -
че точно аз предрекох му разгром.
С огън нощем стреляха по него,
стрели забиваха се в твърдите стени.
Но нито студ, но нито в жега,
някой враг успя да ме рани.
Мина месец - минаха години -
на топло и на сигурно живях.
Но на мене ми омръзна таз камина,
която цял живот ме гря.
Сбогувах се със всичко мило, родно.
Сбогувах се със целия си свят.
В главата се въртяха епизоди.
Но бях решил самотен да вървя.
И кавалерът даде заповед: "Отваряй!"
Сърцето ми отвори се за миг.
Аз тръгнах си. Но тази крепост стара,
така и не напусна ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
