30 окт. 2013 г., 20:55  

Замъкът

489 0 0

                                                                      Замъкът

 

 

Мрак е плътно паднал,
подухва сив ветрец,
изсъхналите клони
крият мрачния дворец.

 

Черна гарга грозно грачи,
в долината все бучи,
поточето се мъчно влачи,
студен дъждец вали.

Картината рисува замък,
тъмен, но красив,
издялан от безсмъртен камък,
като огромен облак сив.

Векове стотици ще отминат,
но картината ще си стои,
във войните кралства падат,
ала замъкът остава жив.

Смърт живота да отнеме,
огън  камъка да порази,
замъкът ще оживее,
роден безсмъртен - от бои.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Драгомир Римогард Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...