Замъкът

Мрак е плътно паднал,
подухва сив ветрец,
изсъхналите клони
крият мрачния дворец.

Черна гарга грозно грачи,
в долината все бучи,
поточето се мъчно влачи,
студен дъждец вали.

Картината рисува замък,
тъмен, но красив,
издялан от безсмъртен камък,
като огромен облак сив.

Векове стотици ще отминат,
но картината ще си стои,
във войните кралства падат,
ала замъкът остава жив.

Смърт живота да отнеме,
огън  камъка да порази,
замъкът ще оживее,
роден безсмъртен - от бои.