Замъкът на надеждата
Строя въздушникули,после ги развалям
и търся в тях трохичката надежда,
която ще ме възроди от пепелищата
като птица феникс, родена някъде в далечна страна.
Развалям и се ровя като странник,
попаднал в приказния свят на МечоПух и на Алиса.
И когато с всяка кула
изниква замък, красив, величествен,голям
и пълен с надежда и обич
аз влизамвътре и съм пълна
със жажда за живот и възродена посрещам теб и слънцето.
И става чудо простила съм и съм простена,
света посреща ме, разтворил двете си ръце
и с вссичките си сетива поглъщам светлината и благодаря, че отново живея!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дафина Николова Все права защищены
