Лаура9 (Дафина Николова)
33 40
23 окт. 2020 г., 08:03

Замъкът на надеждата 

  Поэзия » Философская
946 2 4

Строя въздушникули,после ги развалям

и търся в тях трохичката надежда,

която ще ме възроди от пепелищата

като птица феникс, родена някъде в далечна страна.

Развалям и се ровя като странник,

попаднал в приказния свят на МечоПух и на Алиса.

И когато с всяка кула

изниква замък, красив, величествен,голям

и пълен с надежда и обич

аз влизамвътре и съм пълна

със жажда за живот и възродена посрещам теб и слънцето.

И става чудо простила съм и съм простена,

света посреща ме, разтворил двете си ръце

и с вссичките си сетива поглъщам светлината и благодаря, че отново живея!

© Дафина Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??