Заострена усмивка

26 февр. 2008 г., 15:35

Поэзия

589 0 2

Заострена усмивка

Колко спомени крие в гънките на лицето си?

Казват, че са белези от остри усмивки.

Знам, и избелялото, смачкано лице е блестяло,

тези ръце, в шкурка превърнала земята,

закриляли са не едно вързопче шаващо.

Под дебелите и загрубели пръсти хартията

превръщала се в птица, корабче или пък шапка.

За две сини и блестящи копчета

и за най-беззъбата усмивка.

В тази голяма, здрава ръка потъваше малката

и вървяха по слънцето, гонеха вятъра,

брояха всяка следваща мъркаща топка.

Днес малката ръка порасна и скоро

своето вързопче ще закриля, за да

достави с него поредната заострена усмивка.

ustremena_ptica (Диа-непокорна)

2008-02-26T17:04:30+02:00

Написала си го с много нежност и любов...Поздравления!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-02-26T16:33:59+02:00

Хубаво е! и много вълнуващо казано...
и написано от уникалното ти перо!
с обич, Мария.