Заострена усмивка
Заострена усмивка
Колко спомени крие в гънките на лицето си?
Казват, че са белези от остри усмивки.
Знам, и избелялото, смачкано лице е блестяло,
тези ръце, в шкурка превърнала земята,
закриляли са не едно вързопче шаващо.
Под дебелите и загрубели пръсти хартията
превръщала се в птица, корабче или пък шапка.
За две сини и блестящи копчета
и за най-беззъбата усмивка.
В тази голяма, здрава ръка потъваше малката
и вървяха по слънцето, гонеха вятъра,
брояха всяка следваща мъркаща топка.
Днес малката ръка порасна и скоро
своето вързопче ще закриля, за да
достави с него поредната заострена усмивка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Чонова Всички права запазени
