Изчистих къщата, и двора, така оставих всичко.

Вратата не заключих, защото тука вече никой не живей.

Защото духовете - и те били са хора.

И нека им е чисто, и добре.

Запалих свещ в църквата, запалих свещ на гроба, тревата махнах, 

а после в тишината тръгнах надалеч.

Защото ний сме тленни- нас кучета ни яли.

А духовете - те нека са добре.

Защото духовете- те нека са щастливи.

А ние няма как да сме.

Това е всеизвестен факт, и то от векове..

Защото ний сме плът - нас път ни трябва, и неволи и по пътя какво ли още не.

А духовете минали по него - те нека да почиват.

Запалих свещ - поне те нека са добре..