Запалих свещ
Изчистих къщата, и двора, така оставих всичко.
Вратата не заключих, защото тука вече никой не живей.
Защото духовете - и те били са хора.
И нека им е чисто, и добре.
Запалих свещ в църквата, запалих свещ на гроба, тревата махнах,
а после в тишината тръгнах надалеч.
Защото ний сме тленни- нас кучета ни яли.
А духовете - те нека са добре.
Защото духовете- те нека са щастливи.
А ние няма как да сме.
Това е всеизвестен факт, и то от векове..
Защото ний сме плът - нас път ни трябва, и неволи и по пътя какво ли още не.
А духовете минали по него - те нека да почиват.
Запалих свещ - поне те нека са добре..
© Svetoslav Vasilev All rights reserved.
