4 окт. 2007 г., 11:43

"Запазена сълза"

721 0 3

Стоиш пред мене със усмивка на лице
и не знаеш колко много си ми причинил.
Гледам те и трепва моето сърце,
спомняйки си колко много си ме наранил.
А ти не знаеш за оназ тъга,
с която борих се и продължавам да се боря!
Но в мене жива е и любовта
и не спирам със сърцето си да споря.


Тръгваш си, разпалил старите мечти,
но аз зная, че този път е за последно!
Облива се лицето в сълзи,
защото губя нещото най-ценно!


Тръгна си, но аз запазих там една сълза,
която никога не ще отроня!
Тя е символ на изгубена мечта
и на цел, която никога не ще догоня...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...