Запазеното име
Понесъл дните си на гръб,
към своя залез аз пътувам.
Със много радост, с малко скръб -
така в живота си битувам.
А бяла, бяла, като сняг,
главата вече остарява,
но пази още своя бряг -
навярно с нещо помъдрява.
От мъка и радост остарял,
за мен си нищо не оставих.
И с времето добре узрял,
за други нещичко направих.
Ще си замина скоро - знам,
през някоя от нощи сини.
Но мойто име ще ви дам,
запазено през тез години!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
