Запазеното име

Nov 16, 2012, 1:38 PM

Poetry » Civilian

402 0 4

Понесъл дните си на гръб,

към своя залез аз пътувам.

Със много радост, с малко скръб -

така в живота си битувам.

А бяла, бяла, като сняг,

главата вече остарява,

но пази още своя бряг -

навярно с нещо помъдрява.

От мъка и радост остарял,

за мен си нищо не оставих.

И с времето добре узрял,

за други нещичко направих.

Ще си замина скоро - знам,

през някоя от нощи сини.

Но мойто име ще ви дам,

запазено през тез години!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

koli4a (Никола Апостолов)

2012-11-17T10:32:02+02:00

Благодаря, Водичке, за казаните думи!Бъди!
Привет от мен!
voda (Елица Ангелова)

2012-11-16T21:04:07+02:00

Затрогваща човешка изповед.
Много харесах, Ники.
koli4a (Никола Апостолов)

2012-11-16T20:34:12+02:00

Благодаря,Георги, за хубавите думи.Трогнат съм!Бъди здрав и приятна събота и неделя!Привет от мен!
gefita (Георги Табаков)

2012-11-16T17:11:25+02:00

Благодаря ти за златният стих.
Колкото посещения има толкова
шестици заслужава.
Незабравима вечност човешка.
Поклон за подредените ти думи...
Възхитих се ...