Запазеното име

Nov 16, 2012, 1:38 PM

Poetry » Civilian

453 0 4

Понесъл дните си на гръб,
към своя залез аз пътувам.
Със много радост, с малко скръб -
така в живота си битувам.
А бяла, бяла, като сняг,
главата вече остарява,
но пази още своя бряг -
навярно с нещо помъдрява.
От мъка и радост остарял,
за мен си нищо не оставих.
И с времето добре узрял,
за други нещичко направих. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Запазеното име

Want to read more?

Random works