Запазеното име

16 nov 2012, 13:38

Poesía » Civil

454 0 4

Понесъл дните си на гръб,
към своя залез аз пътувам.
Със много радост, с малко скръб -
така в живота си битувам.
А бяла, бяла, като сняг,
главата вече остарява,
но пази още своя бряг -
навярно с нещо помъдрява.
От мъка и радост остарял,
за мен си нищо не оставих.
И с времето добре узрял,
за други нещичко направих. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Запазеното име

Искате да прочетете повече?

Propuestas