koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
16.11.2012 г., 13:38 ч.

Запазеното име 

  Поезия » Гражданска
400 0 4

Понесъл дните си на гръб,

към своя залез аз пътувам.

Със много радост, с малко скръб -

така в живота си битувам.

 

А бяла, бяла, като сняг,

главата вече остарява,

но пази още своя бряг -

навярно с нещо помъдрява.

 

От мъка и радост остарял,

за мен си нищо не оставих.

И с времето добре узрял,

за други нещичко направих.

 

Ще си замина скоро - знам,

през някоя от нощи сини.

Но мойто име ще ви дам,

запазено през тез години!

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Водичке, за казаните думи!Бъди!
    Привет от мен!
  • Затрогваща човешка изповед.
    Много харесах, Ники.
  • Благодаря,Георги, за хубавите думи.Трогнат съм!Бъди здрав и приятна събота и неделя!Привет от мен!
  • Благодаря ти за златният стих.
    Колкото посещения има толкова
    шестици заслужава.
    Незабравима вечност човешка.
    Поклон за подредените ти думи...
    Възхитих се ...
Предложения
: ??:??