Запазеното име
Понесъл дните си на гръб,
към своя залез аз пътувам.
Със много радост, с малко скръб -
така в живота си битувам.
А бяла, бяла, като сняг,
главата вече остарява,
но пази още своя бряг -
навярно с нещо помъдрява.
От мъка и радост остарял,
за мен си нищо не оставих.
И с времето добре узрял,
за други нещичко направих.
Ще си замина скоро - знам,
през някоя от нощи сини.
Но мойто име ще ви дам,
запазено през тез години!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
